Освен православната църква на името на светеца Георги, село Левуново разполага и с два параклиса като част от своите културно – исторически забележителности. Местните жители през 2004-та година подемат инициатива за възстановяването на Света Троица, единия от параклисите. Най-вече иконите са дарения за параклиса от населението, иначе всеки се включва според възможностите си. На деня на Света Троица, който всяка година се мести съгласно Великден, се прави курбан за здраве и се провеждат борби. Методи Пенев и Армен Назарян всеки път са специални гости на събитието, още повече, че влизат в ролята на арбитри в мачовете по борба. В двора на кметството се намира другият параклис, който носи името Свети Пантелеймон. Той е построен от дядото на един от кметовете – Иван Стоилов. Според легендите дядото строи параклиса заради влошеното здравословно състояние на съпругата си. След като преспива в него една нощ, на другия ден е излекувана. Най-важна обществена институция след кметството е училището.
Броят на учениците в Левуново намалява всяка година, като за учебната 2006/07 в клас влизат едва петдесет ученици. От осми клас има само трима ученици за същия период, а преподавателите живеят в Сандански. Техните пътни разходи се поемат от Просвета, а през 2008-ма година се стига до пълното затваряне на училището. Това става независимо от обстоятелството, че му е дарена компютърна зала. Школото носи името на светите братя Кирил и Методий, а учебната 2007/08 година се оказва последна. За учениците е осигурен транспорт до близкото село Дамяница, в което те продължават своето образование. Читалището е кръстено на друга видна за българската история личност – Паисий Хилендарски. Днес в Отец Паисий се помещават още пощенската станция и библиотеката. Мая Стоименова е един от хората, които полагат най-големи грижи за това читалището постоянно да организира развлекателни програми. За тях съдействат и местните ученици. За съжаление през 1988-ма година местният киносалон е опожарен, а щетите са големи. В резултат но това няма никаква възможност те да се възстановят. От природните забележителности на селото интерес представляват няколкото на брой минерални извора. В сравнение с тези в Рупите, температурата на водата е значително по-висока.
Всяка година Левуново организира и провежда събор на различна дата. Винаги обаче празникът е в последните събота и неделя на месец октомври. Родени в селото са предимно хора, посветили живота си на революционната дейност. Става дума за онези, които са категоризирани като известни личности. Зисо Попов и Кочо с прякор Лютата са типични в това отношение примери. Лютата е хайдутин и офицер, загинал през 1918-та година. Попов е кмет на селото за период от три години между 1918-та и 1921-ва. Васил Илиев Топчиев пък е свързан пряко със селото, роден през 1900-та година. Неговото родно място е Нови Чифлик, а за съжаление умира само на 24 години. Като малък се мести тук и работи предимно като ратай. Впоследствие учредява партиен комитет, но се стига до обвинения от страна на ВМРО. Те са за това, че е откраднал оръжие на организацията и в резултат на това е подложен на мъчения и убит през 1924-та.
